Дрескод ”офис”

Това започна и приключи като провален експеримент. Не правете като мен! Предупредени сте!

Работя в динамичен офис – рекламен бизнес. Твърде много хора, доста млади, толкова различни, всякакви характери, а стилове в обличането – колкото си щеш! Добра съм в работата, сред незаменимите съм. На пълни обороти вечно, справям се и с възмутителни клиенти, и с крайно невъзможните им срокове. Колегите разчитат на идеите и настроението ми, но като че ли все не съм от ничия мая.  Не съм модерна, чувствам се „задръстена”. Уж няма дрескод, а не съм оригинална с нищо пред останалите. Най-често съм по дънки, с маратонки и с тясна блуза, и твърдо вярвам, че едва ли някого ще впечатля, дори, ако съм в същата два дни подред. Никоя колежка никога не се провиква: „Уау! Страхотна рокля! Откъде я взе?”, колегите не ме заглеждат. Успокоявам се, че съм такава… странна птица. Не пилея време в турове по магазини, не лежа в солариуми, не прекарвам часове в салоните за красота, за да си залепя несъвместими-с-офис-задълженията нокти или за да опъна като всички правата коса.

Размишлявам скръбно върху всички тези факти. Събота е, късно вечерта. Няколко колежки пак се уговориха за питие без мен. Пия Кока-Кола с много лед на лунна светлина и вземам стратегическо решение. Шефът няма да е тук през следващата седмица, ще пробвам нови визии, различни всеки ден. Ще търся себе си!

Ден първи. Понеделник. Днес съм бизнес дама.

Така де! Все пак, работя в офис, изисква стил и сериозен маниер. Освен това е първото, което прелетя като идея край главата ми. Най-лесно е за изпълнение. Най-безопасно! Боже, пак ме хваща страх…

Разравям гардероба си. Разбира се, че имам бизнес дрехи! Не съм дошла на този свят по маратонки, все пак! От вечерта лакирам ноктите си. Първи опит – крайно неуспешен. Вторият, с помощта на братовчедка ми – добър! Ще бъда с френски маникюр. Чорапогащника избирам от студентските запаси. Хей, аз тогава женствена ли бях?! Не мога да повярвам! Цвят телесен. Доволна съм, че преди 5-6 месеца бях канена на сватба и обувките, които купих за целта, са черни. Отново с чужда помощ ги избрах невероятно стилни и модерни. И доста скъпи, при това! А фактът, че костюмът, с който най-тенденциозно не отидох на интервюто с шефа преди две години, е класически, е най-големият късмет! Сако вталено, късо, тъмносиньо, бледосиня риза, пола до коленете. Защо ли не усещам да съм аз?

– Како, пораснала си – вика малкият ми брат след мен.

Първоначално съм към спирката, но в миг решавам, че такси ще ми отива повече. Докато слушам чуждо радио, си мисля за това как външният ми вид ме определя като класа, маниер и намерения, а не обратното, и чувствам, че това не е наред. Пред офиса, докато плащам на шофьора, вратата на таксито ми отваря арт директорът.

– Здравей! Едва те разпознах.

– Хм, с този маникюр ще можеш ли да пишеш – подмята ми колежката от горния етаж.

– Презентация ли има днес?! – шокиран е колегата ми по бюро.

А секретарката ме гледа остро, сякаш търси във вида ми скрито намерение да я прецакам с нещо.

Ден втори. Вторник. Аз съм гръндж!

В ранни зори покривам френския си маникюр с черен лак. Измъквам шарените кецове от гардероба, не знам защо с това се заблуждавам, че съм подготвена напълно. Е, не съм! Из рафтовете търся късата си дънкова пола, която носталгично скрих преди година, когато брат ми й направи дупки с ножицата. Нуждая се от нея! Отнема ми 15 минути, за да я изровя, и още 10 за да свикна с гледката, че дупките си правят весела компания с разрези от „късно творчество” на брат ми. Изваждам тениска, която братовчедка ми ми подари по случай именния ден (която никога не носих!) – твърде широка, за да е рамото ми вечно голо, независимо как се опитвам да я наглася. Днес е денят за тази тениска! И изведнъж последният детайл сам ме открива.

– О, ужас! Скъсах си чорапогащника – провиква се от коридора майка ми.

– Заменям го за нов! – почти крещя от радост.

– Какво ти става?!

– Трябва ми за нещо!

– Добре ли си! С тази пола ли ще вървиш!?

И ето ме, след 5 минути съм на спирката. По улицата ме заглеждат разни хора – баби цъкат със съчувствие с език, а ученичките ме зяпат с интерес, нарастващ за секунди, заедно с бримката ми.

– Я! Кой те изрови от боклука – пита от вратата нетактичният колега по бюро.

Следващите часове прекарвам в неуспешни опити да скрия бримката и дупките по късата пола, докато се скатавам на бюрото си. След забележката на секретарката, че е по-хубаво да си работя, докато тя ми донесе кафе, дори и комплиментите на арт директора не ми звучат окуражително. На тръгване подръпвам клетата пола и давам разрешение на голото си рамо да привлича погледите, които множеството бримки по чорапогащника ми дърпат все надолу. А забележката на братчето ми „Како, скъсала си си полата”, подминавам с безсловесен яд. Късно през нощта изтривам черния си лак, но ми е още черно пред очите.

Ден трети. Сряда. Днес съм болна.

Не мога да повдигна гръб. Едва събирам сили да уведомя по телефона, че днес ще си остана вкъщи. Лежа и размишлявам. Реве ми се и ми се вика до пресипване. Коя съм аз, къде съм и защо не се приемам. Почти не ям, търкалям се в леглото цял ден по пижама, изглеждам доста филми, събирам вдъхновение и сили, за да продължа.

Четвърти ден. Четвъртък. Приятно ми е, хипи.

Изравям от кутията с бижута коженото колие, а после се превръщам в нещо средно между почитател и крадец. Докато The Doors звучат в ушите ми преравям стаята на нашите в издирване на мамината рокля, с която толкова играх, докато бях дете. Откривам я, отдъхвам си за миг, но в гърдите ми сърцето ме блъска учестено. Толкова ли беше прелестна преди? Ще ми стане ли сега? Дали добре ще ми стои въобще? Намачквам я на топка в опит да я скрия, но ме забелязват в коридора.

– Тези дни май търсиш нещо – промърморва майка ми, но подминавам забележката с мълчание.

– Како, като горска фея си – възкликва брат ми, и съм сигурна, че ако роклята остане в моя гардероб, рискува скоро да остане без цветя.

Явно майка ми е била по-оскъдна откъм гръдна обиколка, едва побирам прелестите си в триъгълни парчета плат, които стягам зад врата си с плетените връзки. На път за спирката се сещам, че съм можела да взема и жилетка – наред с утринния хлад по голите си гръб и рамене, усещам одобрение от всеки срещнат, с което още не съм свикнала. Очите на колежката от втория етаж остават в десена на цветя. По голия ми гръб полепва погледа на арт директора. Секретарката не спира да изследва завистливо кожените ми ботуши, а колегата до мен твърди, че го привлича колието, а не изобилното ми деколте. Внезапна среща с едни партньори в заседателната зала ме тласка настоятелно към мисълта, че съм неподходяща за сериозни разговори, разсейвам някак хората с мотивите по себе си. Прекарвам целия си ден в опити да се прикрия. Интересно как работят хората с модерно облекло! Предстои ми да узная утре.

Ден пети. Петък. Най-накрая фешън мацка!

На помощ идва братовчедка ми, която вчера с sms от офиса тревожно известих за положението, в което се намирам. И на което тя отвърна само, че на сутринта ще дойде вкъщи да реши проблема. Не мигнах цяла нощ, уплашена в пъти повече от неизвестното, в сравнение с това, че ако не открия себе си докато шефа ми се върне, ще съм принудена да вляза пак в дънките и тениската от преди.

Звукът от телефонната аларма ме разбужда с остър звук, почти в момента, в който братовчедка ми звъни на външната врата.

– Ще помниш дълго този ден и тази среща – ми казва развълнувано.

– Среща ли?! С кого?

– С това!

Разгръща нещо като рокля, едва в последния момент разбирам, че пред мен стои гащеризон. Определено фешън, но така далеч от мен, а погледът й ме съсипва с поощрението си. Наистина не се познавам в огледалото. Уж мои са разголените рамене, уж моя е добре оформената талия, уж мои са безкрайните крака. Стои добре, но сякаш друг стои в него. Обувам и обувките на ток, които тя ми носи. Оставям се да ме гримира подобаващо, докато продължавам да си мисля, че ми подхожда повече да се развихря в танци някъде с тази дреха, а не да ходя в офиса. А после пак се мятам на такси, защото дрехата ми го изисква…

Колежката от втория етаж ми цъка възхитено с език. Секретарката не само че не проявява инициатива да ми донесе кафе, ами и все се прави на разсеяна, когато на вратата се звъни. Доловила притеснението ми, ме насилва да им дефилирам в посрещане на гости, а колегата ми по бюро все си намира повод да ме закачи за маниера ми на ходене с високите обувки. Слава Богу, днес не виждам арт директора или поне усещането, че той ме е пропуснал, ми е по-удобно, а когато се прибирам вкъщи, брат ми спи.

Прекарвам уикенда в размисли. Кое от всичко тази седмица бях аз? Кога се чувствах като в кожата си в офиса, на път към него или към дома? Бих върнала и времето назад, бих заличила случая, но… Не умея. Затова не разполагам с по-добра алтернатива от това да продължа.

По старому. От понеделник пак съм с тъй-практичните си дънки, удобната си тениска, която купих миналия месец и която ми стои така добре. А с маратонките си сякаш ходя боса, леко ми е, всичко е наред с мен.  Брат ми ме изпраща в коридора с думите: „Како, пак си мой’та кака”. В офиса колежката и секретарката възкликват заедно: „Хей, така най-много те харесваме!”, устатият колега по бюро крещи с пълен глас: „Мила, къде изчезна цяла седмица!”, докато арт директорът прошепва край ухото ми: „А ако знаеш колко странни птици прелетяха покрай нас, за да издирват… Теб.”

Правя си тотален извод: Най-трудно е да съм харесвана от всички, най-лесно е да бъда Аз. Ако ще поддържам отношения чрез облеклото си, избрала съм погрешната компания. Да съм себе си, освен че ми създава по-нищожно неудобство, не притеснява никого съществено.

Снимка: maple / www.FreeDigitalPhotos.net

публикувано в сп. „Грация“, септември 2011

Виенски газометри

Разположила се подобаващо в сърцето на Европа на площ от повече от 400 км2, Австрийската столица е горд представител на едни от най-аристократичните и многолики градове в света. Внушителните сгради с неповторим характер и архитектура могат да са депресиращи понякога за малкия човек, но парковете и откритите пространства, кафенетата, преливащи с живот, кръстосващите центъра трамваи, препълнени с местни хора и туристи, създават впечатление за близост и уют. Няма неподходящ сезон за обиколка из Виена, но й отдайте нужния респект, защото никоя разходка из Европа няма да е пълна, ако не видите и не усетите магията на този град.

Природоисторически музей, Дворец Шьонбрун, катедрала „Св. Стефан” – няма уважаващ себе си туроператор, който да не ви предложи посещение до тях. Но дворци, музеи, катедрали можете да видите и в много други градове. Какво ще кажете за нещо свръх феноменално?

Като резервоар за коксов газ.

Построени през далечните 1896-1899 г в района Зимеринг, и сега индустриална зона, виенските газометри били най-големите в Европа и неслучайно през 1981 година, все още експлоатирани според предназначението си, са обявени за защитени исторически паметници. Но навлизането на последни технологии в конструкцията, превключването на града към по-модерни горива за осветление и отопление, при това по-евтини и с по-напредничави начини за съхранение, налагат нови времена. „Пенсионирани” предсрочно през 1984 след близо 100-годишна вярна служба, заради преминаването на Виена от коксов към природен газ, четирите цилиндъра, всеки с внушителна височина от цели 70 метра и диаметър от 60 м, дълго време не били използвани според традицията. Експлоатирането им като декор за снимки на “The Living Daylights”, 15-и филм за Джеймз Бонд през 1987, или оползотворяването на перфектната акустика по време на провеждането на редица рейв събития, все пак не влизат в инструкциите за редовна употреба на подобно оборудване.

До 1995 г, когато кметството на Виена съобщава за конкурс за вдъхване на нов живот на тези сгради. Търси се нестандартна концепция, която да запази историческия паметник като намери начин да използва максимално старите фасади и превърне вътрешността на всеки газометър в зона с жилищно, административно и развлекателно предназначение. Редица светила на австрийската архитектура вземат участие в съревнованието за най-добър проект. Сред куп отхвърлени планове, чрез идеите на четирима архитекти газометрите печелят ново бъдеще. От първата копка през 1999 до нанасянето на първите жители през май 2001 г минават само 2 години. Апартаменти, офиси, барове и кафенета, молове, свързани посредством мостове, концертна зала за 4200 души, кино с 12 зали, общежитие, дори националният архив и много други помещения се включват в съоръженията, превърнати във феномен. Това, което е останало след инвестицията от близо 175 милиона евро са само външните тухлени обвивки на всяка от 90,000-кубиковите внушителни постройки с класически дизайн, както и част от покривите им. Не се подлъгвайте по имената им – първите 4 латински букви опростяват до известна степен произведенията на архитектите. Всеки от тях използва своя дял от уникалния проект по коренно различен начин, със специфичния баланс на старите и нови елементи, с несходното планиране на мястото за вътрешния двор. Обединява ги единствено интелигентното решение за всяко вътрешно пространство, така че то да получава естествена светлина.

Газометър А

За да повериш проект на Жан Нувел, архитекта на идеите и внушенията, трябва да си подготвен за разчупване на граници. Въпреки, че мечтата му била да стане художник, а родителите му го насочили към архитектурата, талантът и вдъхновението му все намират начин да излязат наяве – в творенията си той играе с повърхности и обеми, със светлини и сенки, с прозрачното и матовото. И точно с такива похвати си служи при създаването на Газометър А. По вътрешната страна на съоръжението поставя 9 жилищни кули, всяка от които на 12 етажа. Разделя ги чрез 4 метрови пролуки, позволяващи на външната светлина да навлиза във вътрешността на сградата чрез фалшивите прозорци, част от оригиналните тухлени стени. Светлината, идваща от там, както и през полупрозрачния покрив, се отразява отново и отново от огледалните повърхности, и това се харесва не само на живущите в сградата, но и на всички посетители на търговския център, разположен в сутерена и отделен от кулите чрез прозрачен стъклен покрив.

Газометър В

Ако някоя сграда ви изглежда крива и усукана или според вас й липсват няколко греди, ако ви се струва зле като баланс или лишена откъм перспектива, то вероятно е създадена от някой светъл ум на постмодернистичната група Кууп Химелблау или от архитект, силно повлиян от тях. Концепцията на творците от Кууп Химелблау за Газометър В включва добавяне на допълнителен обем към старата фасада, чрез внасянето на модерен елемент към викторианския, и подчертано промишлен вид на структурата. Отнесла, както много похвали, така и много критики, вторичната сграда, подпряна на външната стена на газомера, е една от най-тънките в света и може да ви заприлича на пречупена лентичка дъвка, но носи прозвището „Щитът”. Изградена е главно от стъкло и стомана и функционира като общежитие. Жилищните пространства във вътрешността на газометъра са разделени в 4- и 5-етажни цилиндри, гледащи към спокойния вътрешен двор. На най-ниско ниво се намира многофункционалната концертна зала с 4200 места и изключителна звукоизолация.

Газометър С

Архитектът Манфред Ведорн има екологична идея своя Газометър С. Той избира да запази в най-голяма степен оригиналната сграда, като оставя фасадата от тухли непокътната, строи директно в старите стени 6 изтъняващи нагоре жилищни кули, което прави разкрояването на етажите каскадно, с цел максималното използване на светлината и пространството. Произведението му се характеризира с уникален вътрешен двор и „пълзяща” зеленина по стъпаловидната структура.

Газометър D

Един от най-известните австрийски архитекти от средата на века – Вилхелм Холцбауел за пореден път е изпреварил времето си. Той единствен използва центъра на съществуващата сграда, за да разположи трите си жилищни кули, оборудвани с уникални асансьор и стълбище, като така разделя общото пространство вътре на компактни секции с вътрешни градини. Прецизната изработка и ясната концепция осигуряват на Газометър D най-голяма площ за офиси в сравнение с останалите 3 съоръжения и второ място по брой апартаменти. Може би за сметка на общия вътрешен площад?

Феноменът на тази виенска забележителност не бива да бъде омаловажаван, защото вероятно представлява най-добрият пример за драстична, сложна и успешна адаптация на структура от индустриална епоха. Всъщност, каква по-практична „втора употреба” от това да съчетаеш жилищна сграда с идеята за опазване на архитектурните паметници?

Снимки: Andreas Poeschek

публикувано в сп. „Casaviva“, брой ЛЯТО 2011

УБЕЖДЕНИЯ, които трябва да забравите, ако ще бъдете ПЕРФЕКТНА ГОСТЕНКА

Сезонът на горещите температури, мириса на морска сол и дълги отпуски, кипи. Финансовата криза още е в разгара си и кара всеки да пресмята по-прилежно разходите за почивка. Като добавим фактите един към друг обаче, все по-ясно виждаме, че най-приемливият вариант за лятна отпуска е да гостуваме на някого. Защото да отседнеш при познат е чуден начин да спестиш пари от главното перо на всяко продължително отдалечаване от къщи. Но дали това ще укрепи приятелството с този някой или ще го превърне в еднократно изживяване с последици осакатени отношения? От вас зависи. Гостуването не е само „пристигане, престой и стягане на куфарите”. Когато вашите приятели, роднини и познати отварят своя дом за вас, очакват да се отнесете с уважение към него и към тях. Тук следват 10 навика, които трябва да забравите, ако ще се превъплъщавате в перфектна гостенка:

Очакват ме с отворени врати по всяко време

В условията на трудни времена, планираме почивките си по-отрано, съобразяваме се с множество програми, повечето от които – чужди. Затова, и при отсядането при приятелка, този параграф е много важен. Домакините са също хора, имат свой живот и намерения, и това, че най-великодушно са отправили покана с думите „ела, когато искаш, пък остани, докато ти се иска” не го приемайте за предоставен златен ваучер. Фиксирайте съвместно дати, внимавайте да е разумен период, и гледайте да си го спазите. Не се самозабравяйте, дори когато многократно ви повтарят, че няма да са притеснени от присъствието ви. Защото, колкото и да е тъжно, това не е така.

Аз, моя милост и… целия китайски народ

Според вас то може да се подразбира, че вървите винаги в комплект с двете си добри деца и всеотдаен кротък мъж, но за домакина не е задължително да е наясно с неразделността ви. Когато кажете, че бихте „минали”, „за да се видите за два-три дни”, не се стоварвайте с цялото си домочадие, йоркширския си териер или приятелското ви семейство, с което принципно „минавате от там”, с майка ви или сестра ви, само защото уговорката ви е била за женски уикенд. И понеже споменах домашните любимци, ако случаят е друг и са ви неприятни компаниите на многоноги същества, не очаквайте гостоприемните приятели да си прибират котката в спалнята, да връзват кучето си в двора, докато вие сте на гости. По-добре сериозно помислете, дали сте склонни да направите компромис за почивка сред подобни твари, или идете на хотел.

Два куфара с шапки, а останалото идва с влака…

Вземете само нужното – не се налага да се местите с цялостния си комфорт от къщи. Дрехите да бъдат най-необходимите и най-добре такива, за които няма нужда от специална грижа. Съвсем нормално е и да не могат да ви отделят пространство в гардероб, както и място в коридора за количката за кукли, акумулаторен мотоциклет и тротинетката на вашите деца. Което пък ви задължава да приготвите от къщи тоалетните си принадлежности, задоволително количество от дрехи, за да не се налага да перете там, както и незаменими дребни занимания, за да държите малчуганите си ангажирани.

Моля оправете стаята, докато съм навън

Нали не си въобразявате, че сте отседнали в хотел? Не очаквате камериерка да оправя стаята след вас или друг човек да понаглежда вещите ви, пръснати из чуждия апартамент. Оправяйте леглото си, дори да не е навик от дома ви, поискайте прахосмукачката за стаята ви, в случай че ви се наложи. Не зарязвайте лаптопа, слънчевите очила и книгата си в хола, целия си антураж от тоалетни принадлежности из банята, всичките си връхни дрехи и обувки в антрето. Включвайте се в работата на гостоприемното семейство. Сгответе нещо просто, измийте двете чаши за кафе, хвърлете насъбрания боклук, когато тръгвате към плажа, напазарувайте на път за вкъщи след разходката. Възможно е и домакинът да не разреши това, но е възпитано да го предложите, и то не еднократно.

Съобразявам се единствено със себе си

Ако домакините не пушат в дома си, то и от вас не се очаква да го правите. Ако пък не сте пушач, а домакините ви имат навик да си „палят” вкъщи, помислете пак дали сте склонни да го преживеете за сметка на по-евтина ваканция. Ако държат на ползването на пантофи вкъщи, ако след ползване на душ оставят банята си подсушена, съобразявайте се с този факт. Не хранете кучето на хората под масата с остатъците от храната си. Усамотявайте се в стаята си и пазете тишина следобед, ако домакините ви имат навика да си почиват в стаите си в тези часове. Ако единственият телевизор се намира в хола, не се загнездвайте там цяла вечер, окупирайки екрана с желанията си. Не настройвайте според претенциите си климатика. Не критикувайте квартал, съседи, възпитанието на хорските деца. Присъединявайте се към събиранията на масата и не очаквайте за вас да действат по-свободни часове за хранене.

Специфичните ми нужди не почиват като мен

Ако сте вегетарианка, не очаквайте домът, в който сте отседнали да бъде солидарен с вас и в края на престоя домакините ви да са с „дръпнати очи” от хранене с ориз и зеленчуци. Пазарувайте любимите храни, десерти, питиета като ги съобразявате в количество, достойно и за другите около масата. Включвайте се в приготвянето на храната, особено когато някой член на вашето семейство предпочита порцията си без подправки – отделяйте навреме предварително от общото количество за него. Пак по този параграф, помнете, че родителите са родители на своите деца по всяко време, и особено по време на ваканции и в чужди домове. Не оставяйте децата без надзор и ако са достатъчно големи, настоявайте пред тях да се съобразяват с новите порядки.

Свикнала съм с персонален асистент

Не очаквайте приятелката ви, която е била така добра да ви покани да й погостувате, да се заеме и с организирането на програмата ви. Тя не е тур гид, не е детегледачка, не е и персоналният ви навигатор. Информирайте за плановете си да закъснеете, да отсъствате за цял ден, заради разходка в близък град. Така и тя ще може да планира адекватно времето си, ще се съобрази с навременно сервиране или ще избере да не приготвя нищо в този ден. Но не изключвайте напълно своята приятелка от вашата програма, не я третирайте като професионален домакин. Организирайте си посещения на градските забележителности, когато тя прекарва времето си в лични интереси или задължения, но я канете на кафе или екскурзии с вас.

Щом е чуждо, значи е безплатно

Пестете разходите. Включва разход на вода и електричество, глезотиите от кулинарен тип, домашен телефон. Това че вашият престой не е платен, не означава, че наред с нощувката, то всички други разходи са също без ограничения. Ако у вас пестите разходите за режийни, правете го и като гост. Ако не ви е навик, време е да си го присвоите.

Думата „благодаря” не е в речника ми

Непременно се отблагодарете. Не пропускайте да поднесете благодарността си чрез подарък за дома или пък личен жест към вашата приятелка. Извинете се за неприятности, които сте създали и на които е възможно да не сте обърнали внимание. Изведете цялото семейство на прилежната ви домакиня на прощална вечеря навън, обявете, че почерпката ще е от ваше име предварително. Непременно при завръщането си вкъщи, й се обадете и благодарете пак.

Бен Франклин казва: „Гостите са като рибата, след третия ден започват да миришат”. Да кажем, че като балканска нация, сме по-гостоприемни и бихме взели за нормално гостуване до 5-6 дни. Не се насилвайте да се почувствате като в дома си, макар да са ви казали, че можете. Всъщност, чувствайте се като у дома си в грижата за този дом. И… Прекратете своята визита, докато домакинът ви все още смята, че сте му приятни!

Снимка: AlexanderNovikov / www.istockphoto.com

публикувано в сп. „Грация“, юни 2011

Сватба „по протокол” – не, никога!

Бяхте ли и вие от онези 2 милиарда интернационални зрители, които наблюдаваха, останали без дъх, сватбата на Кейт и Уилям през април? Или пък бяхте от онези, които оглушели от шума по кралското събитие все пак потърсиха постфактум информация? Ако сте от тези, на които подобна сериозна крачка в живота предстои – в близко или по-далечно бъдеще, вероятно ви минават разни мисли за това, дали и тук в България повечето сватби не текат „по протокол”. Църковни или само граждански, браковете следват все отъпкани пътеки. Но във времето на по-модерни млади хора, живеещи години на семейни начала, плащащи от собствения джоб за собствена издръжка и почивки, нещата вече не стоят така. Днес двойките са в състояние да персонализират церемониите си и така, както бюджетите са все по-зорко „надзиравани”, а гостите все по-прецизно канени, доста традиционни „номера” на сватбата отпадат. Да си го кажем просто, че един единствен път избираме човека, с когото да си разменим халки и вярваме, че сме неповторима двойка – защо тогава да го правим „като всички други”? Как да разчистим церемонията си от клишета и да я превърнем в още по-незабравима, не само за нас и близките ни, но и за всичките ни гости? Да започнем от…

Бюджета

Да се разбира „финансиране”. Какво по-достоверно доказателство за зрялост на децата, ако не очакват от родителите си да финансират церемонията им? Не бързайте да възразявате! Първо, ще избегнете досадните и задължителни конфликти при определянето на дела за спонсориране на всяко от семействата, и второ, по-добрата новина – „който плаща, той поръчва музиката”! Край на репликите от рода „ама леля ти, която си я виждал само на изписването си от Майчин дом, ще се разсърди, ако не я поканим”, край на „тяхното семейство е огромно, не можем да делим по равно” и „този ресторант ли? Тази рокля?! И подобна музика!?! Не, баба ти не би го преживяла”. Не бързайте и да отказвате напълно помощта, но помислете първо хубаво – щом толкова държат родителите ви да ви помогнат, нека финансират медения месец след това, ремонта на колата преди сватбата, или част от тържеството в ресторанта, но нека да е елемент. Категоричен!

Кумове

При избора им в днешно време няма много отживелици – отдавна не решаваме според критерия за съществуващ помежду им брак. Но дали това да бъдат гаджета е най-разумно? Утре вече няма да са заедно и ако причината им е била в несходство на характерите, дори на вас ще ви е трудно да ги каните на своите семейни тържества. Може би сега е времето да вметнем, че не е необходимо в тях да виждате и бъдещите кръстници на своите деца. Най-хубаво е да ги цените като личности, да ги познавате отдавна, да вярвате, че ще са принципни и занапред. Както и да забравите обсъждането на подаръците им за сватбата ви, да не ги товарите със задължения по ритуали. Това са най-добрите ви приятели – би следвало да са до вас, дори ако е трябвало да им заемете или дарите средства, за да присъстват като най-уважаваните гости на събитието ви!

Списъкът с подаръците

За да избегнете колекцията на 5-6 пасатора, 2-3 ютии и безброй сервизи, направете списък на желаните подаръци, връчете го на вашата кума например, за която ще е чест да го разпредели. Би трябвало да я снабдите и с поне полу-финален списък на имена и телефони на поканените, инструкция за „нежеланите подаръци” – все пак, ако живеете отдавна заедно, се предполага, че си имате най-нужните неща, а ако желаете финансови инжекции за бъдещото си семейство, вместо дарове, постарайте се да го предложите в опция – все още хората се притесняват да даряват чисти средства. О, и помислете за избягване на варианта да ги събирате по масите с шампанското в ръка. Относно същия въпрос, вижте по-долу.

Церемонии

И вие сте гостували на сватби, където в продължение на часове обикаляте из ритуални зали, църкви, ресторанти. Разграничете церемониите поне в различни дни. Не е нужно в залата за гражданския брак да присъстват всички гости, дори го направете в работен ден. Отидете само с кумовете си, подпишете, пък прекарайте деня си после в довършване на подготовката си за голямото събитие. По този начин си осигурявате умерена програма в  деня на тържеството с гостите, а и те ще са ви повече от благодарни, че не са били принудени на крак да ви свидетелстват на церемонии с еднакъв смисъл.

Потегляне от къщи

Досещате се за какво ще дойде реч. За онова с подпирането на врати, с „продаване” на булката, с оркестъра пред блока и натискане на клаксони по пътя към обричането ви един в друг. Естествено, ако ви забавляват истински, не ги пропускайте, но ги „клъцнете” от програмата си, ако с тях не дишате добре. Какво предлагаме ли? Ами оставането в къщи единствено с кумовете, съвместна помощ в подготовката на грим, обличане, прически, а после най-изтънчено потегляне в един автомобил, на който може да изпишете и „младоженци”…

Мястото за тържеството

Помислете го добре. Дали да бъде традиционен ресторант или градинско прати с кетъринг, изборът е ваш. Не робувайте на чужди интереси, на чужди навици, на суеверия и предразсъдъци. Направете си младежко парти в заведение, в градината на ресторант, а нека вашите родители посрещнат близките роднини в традиционна атмосфера. Край на еднаквото меню за всички, на недоизядените порции – поръчайте разнообразие от вкусотии и питиета на барове и маси, нека всеки прави своя избор за количество и вид храна. Да не говорим, че подобен кетъринг излиза по-изгоден и финансово! Край на навиците да събирате рода си до поредното коляно, да се запознавате тепърва с кръвни близки, пък и, както казват, „колкото по-малко поканени, толкова по-малко сърдити”!

Приемането на подаръците

Това с обикалянето около трапезите, за да се „чукнете” и да посъберете дарове и пликове със средства… го забравете, моля ви! Има и по-изискан начин да приемете вниманието на гостите си. Например специална маса, където още при пристигането всеки от тях да се освободи от подаръка за вас. Уведомете гостите си още с информацията за подаръците, че ще има специално място за това. Предвидете и кутия за парични изражения – именувайте я да речем „сандъче за пожелания”, защото би било чудесно подаръкът да бъде придружен с картичка. Пък… Пак се разходете с шампанското, за да си съберете устни пожелания.

Облекло на младоженците

Като пропуснем факта, че булчинската рокля вече не е тайна за бъдещия младоженец, преминем през това, че тя не е традиционно бяла, няма да отделяме пресилено внимание на този параграф. Ще споменем по-маловажни фактори. На първо място, ако нямате бюджет да се покажете пред гостите си две различни рокли, поне се постарайте да се спрете на онази, която ще ви е удобна. Не сте на мястото на тортата, която ще стои фиксирана към масата, помислете втори път дали безумно тесните или обемни рокли са добро решение. На второ място, можете да изберете водещ цвят за тържеството си и да съобразите всички елементи с него – цветът на роклята си, ризата на младоженеца, покривките в ресторанта, декорацията! Превърнете го дори в дрескод за гостите – елемент от дрехата им в ключовия цвят. Ако им обърнете внимание навреме, повечето с удоволствие ще искат да се впишат в уникалното ви тържество по този начин. И си направите непременно снимките, необезпокоявани от шум и чужди погледи. Косите ви ще са току-що фризирани, гримът ви ще е свеж, дори и фотографът ще е по-доволен от спокойствието.

Хост и музика

Още ли смятате, че присъствието на „домакин” на тържеството ви е наложително? Амбициозна леля или немлъкващ DJ, които да диктуват ритуали, дирижират хапването и танцуването… Отживелица! Тотална! Като че вярвате наистина, че гостите не биха ви посрещнали на крак, ако не им е казано да станат, че ще родите 5 деца, защото менчето с китка е проронило 5 цвята, когато сте го ритнали! Наемете ням DJ, който няма да превръща тържеството в поздравителен концерт, който дори ще е подготвен само с музика, която сте изискали! Ако не искате да виете хора на празника си, недейте! Това е ваше тържество. Евъргрийни, рок, Буда бар или пък диско – какво намекнахме по-рано за човека с парите и поръчките?

Най-вероятно нито Уилям, нито Кейт, са имали право на глас при определянето на програмата за своята голяма кралска сватба, но вие имате. Използвайте го!

Снимка: Ícaro Moreno Ramos / http://commons.wikimedia.org

публикувано в сп. „Грация“, юни 2011

Другата жена

Аз съм онази, към която двамата от средностатистическо семейство изпитват крайно противоречиви чувства – той ме обича лудо, тя неистово ме мрази. Онази, чиито майка и баща обсъждат с притеснение на тъмно, и на която дружките й стискат палци – къде по-искрено, къде в лицемерие. Онази, която аз дори не бих желала да познавам, ако той бе само мой.

Защото аз съм другата жена.

С годините меня очакванията си за тази невъзможна връзка, понякога ми е удобна, друг път тайната й ме мори. Уж ставам все по-зряла, а като че ли намирам все по-малко сили да се боря с по-разпалената в мен! Да бъда само себе си и да поискам аз да съм по-важната! Да си повярвам, че заслужавам повече от ситуацията да бъда втората в живота му.

Имам си име. Обикновено то е по-красиво от това на по-известната му спътница, но, за да ме нарича, тя не ползва него, а го замества с разновидности, доказващи вражда. Да, аз съм тази, заради която съпругите откриват, че са склонни на компромиси с любовта и брака си. В отчаян опит да задържат човек, който просто е свикнал да бъде обвързан пред другите с тях…

Познавате ме, често сте ме срещали в живота си – в различен външен вид, различно име и на различна възраст, директно очи в очи или чрез разкази на други хора. Но сигурни ли сте, че съм щастлива всъщност, или блаженството ми е приписано?!

Аз съм ученичка

в 10-и клас, а той е чужденец в България. Аз съм на 17, той на 40, естествено – единствен и неповторим. Живея с нашите, той – на квартира сам, защото жената и детето от онази снимка в хола му не са го придружили тук в България. Не ми е казвал, че ще я напусне и ще бъде с мен завинаги, но често ми повтаря, че така обича да е с мен. А аз съм още много глупава, за да си създавам илюзии без много чужда помощ, да вярвам, че нещата ще се променят, да не виждам, че съм повече използвана, и че причини да остане с нея винаги ще има предостатъчно и занапред. Дори не ме е страх да повдигам въпросите от този род – не ги повдигам! Просто заравям главата си до кръста в пясъка. Той си заминава по празници за своята страна, но после пак се връща тук при мен. Ядем шоколади, пием коняк на свещи и сме щастливи заедно. Не страдам прекалено в ролята си. В крайна сметка, това че той държи на мен е ясно: има си жена, значи можеше и да не е с мен. Но е! Затова съм доволна от това, което имам. Достатъчно ми е. А връзката ни е по-тайна от всички други връзки на света, защото вярвам, че ако нашите узнаят, биха ме изгонили от къщи, а на другите приятелки им нямам много вяра. Споделям само с една. Която утре ще ме отърве от всичко, което бих си причинила, ако се бях оказала съвсем сама… когато всичко с него свърши.

Студентка съм,

когато го виждам за първи път. Влюбвам се до уши и, както става при такива степени на влюбване, решавам, че той ще е мъжът в живота ми. Докато съвсем скоро не разбирам, че е женен и има две деца, става ми криво, но бързо се съвземам. Тя забременяла от него случайно, трябвало да се оженят, и второто забременяване било пореден инцидент, но бракът им въобще не бил щастлив. На по-късен етап започва да ме уверява, че наистина ще я напусне, но когато моментът стане подходящ. Е, времето минава, но моментът все така се губи някъде. Бързо си отива и периодът, в който не ми пука за живота му при собствената му жена, чувствам се стандартно наранена, че той отива вечер там при нея, макар да не обича да се събужда до нея на сутринта. Уверява ме, че не е имал никога такава връзка като нашата, но аз не чувствам повече увереност от този факт. Напротив – често съм тотално смазана от чувството си на вина, от чувството на неудовлетвореност и несправедливост. Не съм планирала такъв живот, но като че ли не умея да надскачам себе си, да го обърна и да заживея свой. И уж той повече държал на мен, но щом непреднамерено забременявам, държи да махна бебето, а след като нещата бързо поприключват, и той приключва с мен завинаги и без излишните прояви на характерна гузна съвест. Приятелката ми ме уверява, че мъже от този род остават винаги такива: ако изневерява на жена си и я напусне някой ден заради друга, в последствие ще наранява нея с трета. Успокоява ли ме този факт след нашата раздяла – не, никак даже! Пропиляно време с него, пропилян живот на неродено бебе, надявам се – непропиляно бъдеще да имам някой ден дете от друг. Заслужавам повече и съм уверена, че някъде има повече за мен… защото тестовият период, гаранцията по обслужването свърши!

Аз съм работещо момиче

Многократно ще си казвам занапред, че това е най-голямата любов за мен. Дали защото съм безумно млада още и нямам опит със семейна обич и доверие… Нямам отговор. Дали защото всички мигове от тази връзка са откраднати… Все пак такива мигове не дават поводи за сърдене и губене на време. Не знам дори как се захващам с всичко – случайна среща сред общи приятели и ето че в един и същ момент повярвахме, че сме привлечени един от друг. В началото съм без особени очаквания, но колко му е да порасна и в това. Ходим на почивки заедно, докато жена му знае, че е в командировка! Дори не страдам от вина, изпитвам само удовлетворение, че въобще не се налага да се крием! Това им е лошото на тези връзки – уж знаеш, че нещата нямат бъдеще, а постепенно се увличаш и задълбаваш в надежди. Когато ме оставя в леглото, за да се прибере да спи вкъщи, ми е празно. Когато прави знак да пазя тишина, щом жена му звънне на мобилния му телефон, му се ядосвам. Когато закъснява или хич не идва поради обстоятелства, изцяло свързани с нея, ми става зле от чувството да бъда втората и лошата. Понякога ме завладяват и жестоки мисли – мразя се, и него мразя, когато, хванал телефона си, пред собствените ми очи я лъже, че е с приятели, но гледам да не мисля за това, защото той е с мен за кратко… Не говорим за живот нататък заедно. Той не би я оставил – много са причините, които знам. Колко от тях съдържат факта, че той не желае да го стори, и колко произхождат от вината, която той не ще успее да приеме? В един момент решаваме да прекратим това. По моя инициатива! Шокиран е, съпротивлява се, но тъй като твърди, че ме обича, ще се съгласи. Решението ме убива бавно и всеки ден борбата е безкрайна. Опитвам се да бъда силна, но ще излъжа, ако кажа, че не се страхувам от възможността да се предам. Едва с изчерпване на всичко, съм в състояние да мисля трезво. Изчерпването на какво? На чувствата ми, на търпението ми, на самочувствието ми? Играла съм игра в неравнопоставеност – аз съм била открита, той винаги е бил в откритото пространство с друга. Защо? Защото не е сигурен в чувствата си? Кога приех да бъда тайната, разбиращата, всеотдайната? Кога приех да бъда някой друг, не точно себе си?

Щастливо омъжена съм

Знаем се отдавна, той ми е колега в офиса. Работим заедно, в перфектни отношения сме, държим един на друг, защото сме приятни хора. Но един ден нещата залитат в необичайна посока… Заедно в офиса, от време на време след работа – също. Често се питам защо съм с него, но бързо излизам с отговор „просто така”. Имам семейство, хубав и нежен съпруг, той има красива жена и приятни деца, естествено не по-красиви от моите, но не чувствам вина – той е просто тръпка, по-силна от мен. Две години сме заедно, две прекрасни години, в които зарядът на връзката гасне, но растат други чувства, градим здраво приятелство, в които и двамата вярваме силно. Но докато той вижда бъдещето си с мен като своя съпруга, аз своето бъдеще виждам със своя съпруг, или смятам открито тази връзка за нещо без много дни в перспектива. И един ден той я вижда с очите ми, или просто вижда другата в мен, и нещата си спират до тук. Без сълзи, но с мъничко болка в гърдите ми. Загубвайки връзката с него, изгубих безценен приятел, който не знам дали щях да имам, ако не бяхме преминали заедно през всичко това…

Вече крия годините си,

ходя рядко дори на срещи на класа. Но ето че една такава среща ни събира двамата. Вече десетилетия делят онези дни, в които най-открито се харесвахме, но той така и не събра кураж „да се разкрие”. Сега сме невъзможно ангажирани – и двамата със собствени семейства, макар и всеки в неперфектен брак, но… Старите ни чувства се събуждат с нова сила. Безумно се възползваме! Прекарваме години в тайни срещи и неповторими мигове на щастие, които сякаш някой неслучайно е отлагал, докато узреем за това. Той се развежда първи, чака ме да се оженим. На мен не знам защо ми трябва доста време, за да прекратя агонията, в която се потапям всеки път, мамейки собствения си съпруг. Докато най-накрая вече сме свободни! Общуваме спокойно и с уважение, той не разпределя времето ми, не очаква да прекарвам вечерта пред печката или с ютията в ръка, бързаме след работа, за да се съберем… Той е най-добрият ми приятел! И ме е страх. Не желая да развалям връзката ни с брак. Искам да сме двамата, но да живеем разделени! Докато смъртта ни събере.

Снимка: dmbaker / www.istockphoto.com

публикувано в сп. „Грация“, май 2011

Умно пазаруване

Денят ми днес започна с вълшебно настроение – нищо, че беше делник, натоварен при това. И тръгването ми следобед от офиса си беше еуфория – след получаването на заплатата и бонуса, подобно състояние е обяснимо, не само за жена. Часове по-късно се прибрах в дома си с куп жадувани и още толкова до-скоро-небленувани неща – уж трябваше да съм щастлива с този факт, но не… Колко от вас са стигали момент на осъзнаване, че са похарчили в пъти повече, отколкото са искали?

Да, знаем ги съветите за умно пазаруване в супермаркета – въоръжаване със списък, събиране на точки за продукти с намаления, „не пазарувай гладен” и много други все от този род! Но има ли съвети за умно пазаруване в магазините за самочувствие? Защото гладен можеш да се разхождаш, без да те сочат с пръст, но гол – наистина не е разумно! Ако за подарък на колежката изхарчиш парите за обяда си за 2-3 седмици напред, не би помислила за кино този месец, но би затегнала колана още, в името на фешън тренч! Много жени не просто пазаруват дрехи и обувки, за тях безУМНОТО пазаруване е почти неизлечима страст. Тогава как точно аз да се предпазя от обезумяване? Освен като нахвърля изводите от спонтанните и постоянните си грешки и ги дам за четене накуп…

Само това, което ни вълнува истински

Всяка жена има спонтанни покупки. За повечето от тях тя мисли с гордост, единствено когато някой й направи комплимент, а тя използва повода, за да отвърне „видях я на витрината, влетях и си я взех”. Обаче покупките, които правим със сърцето си, онези хубави неща, които първо многократно подминаваме по „принципни” съображения, но после дълго мислим върху „разминаването” с тях, са по-различни. Различно е да носиш нещо, за което всеки път ще мислиш, че си жадувала отчаяно. Него го носиш с по-голяма гордост, да не говорим, че комплиментите отнасяш ти. Така че, нека е както в любовта – нека се хвърляме в прегръдките на онова, което ни вълнува истински, и да не го объркваме с вълнението от типа „минавах всеки ден край нея, така че тази сутрин просто си я взех”. Покупки от лоялност към витрината не са на почит! И ако не е нашият размер, ако цветът не ни отива…

Само точният размер, цвят и материя

Консултантите по магазините са за това – да си продават бързо стоката. На всяка от нас й се е случвало да й припяват отстрани колко неповторимо й стои тази изключителна-супер-тясна-и-въз-къса рокля, а гласът отвътре да крещи „А дали… Дали? ДАЛИ?!” Или да си хареса скъп пуловер, който не е нейния размер, и след безрезултатно търсене в склада, да й предложат друг цвят, който й отива „даже повече”. Компромиси с цвят и размер не се допускат, какво е и материя, ако не припокрива очакванията за качествена дреха! Компромиси с размер се предприемат, само когато се отнася за награда за отслабването ни – да вземеш по-тесни дънки, в които да влезеш след месец, е мотивация за самочувствието. Но не и джоба – подчертавам, не се отнася към пазаруването „с ум” по принцип!

Внимание с наличните средства!

Много важно правило! Прозаично, крайно и донякъде за срам: Колкото и да сте й се канили на хубавата дрешка в продължение на седмици, никога не хуквайте да пазарувате при вземането на заплата! Или поне не тичайте към магазина с цялото възнаграждение за месечния ви активен труд! Непременно ще се изтървете и в безсмислени покупки! Същото важи за кредитните карти – с тях е много лесно да попаднете във вихъра на неконтролируемата страст за придобиване!

Пазаруване от офиса

Пазарувате ли on-line? Знаете ли, че излиза принципно по-евтино? Заради пестене на пари от наеми за магазини вероятно, но това е без значение. Естествено, я няма тръпката да имате дрехата веднага, не можете да я премерите, да прецените дали стои добре, понякога изисква комбинация с покупки на колежки, за да се раздели доставката… Толкова ли негативи има този вариант?! Хоп, още един – внимавайте с увличането! Понеже плащате с карта, нямате усещането за похарчени пари. Ако картата е дебитна е по-добре, но ако кредитната е с висок лимит, зарежете този метод…

Пестете дребните пари!

Може да е детинско, но е полезно. Създайте си навик да изпразвате левчетата си от портмонето всяка вечер. С времето ще забележите 2 неща – че нарочно не харчите едрите монети, които ви връщат с рестото, и, че бързо натрупвате добри пари за фонда „Заслужавам повече”. От тези пари  спокойно можете да уедрявате периодично, а после средствата да харчите… умно, разбира се! 

Mailing list

Включване в подобен списък предлагат вече много магазини. Оставяте e-mail-а или телефонния си номер, и ви уведомяват за промоции, намаления и други сладки новини. Все пак, когато получите известие, останете с ума си, не се нахвърляйте сляпо на стръвта!

Ваучер за подарък

Когато плащате на касата и усетите сърбеж в ръцете да похарчите остатъка от заделените за случая пари, по-добре ги похарчете за ваучер за подарък. Може да е на най-малката възможна стойност, нека всеки сам да прецени. За подобен ваучер имате два варианта за още по-разумно продължение: или го осребрявате за себе си при следващ случай, когато някоя покупка отчаяно крещи, че има нужда от още по-достойно намаление, или го прилагате към недостатъчно голям подарък на приятелка със страст към тази марка. И в двата случая това е ранна инвестиция с по-късен положителен ефект!

Планирайте!

Не, не онова планиране, за което вече мислите! И аз не тръгвам от къщи със списъка „блуза с къс ръкав, дънкова пола, чорапогащник”. Но не се разделям с календар-бележника си, който напомня за предстоящи случаи за пазаруване! Рожден ден на 2 приятелки през този месец, имен ден на мъжа ми след 3 седмици, парти в офиса с размяна на подаръци… Така както попълвам задачите за седмицата, хвърлям и по едно око на предстоящите събития, изискващи да се явя с прилично нещо в ръце. И ето ме, уж само си вървя от спирката към офиса, пия разсеяно кафето си в мола, просто зяпам магазини от таксито, но видя ли нещо интересно по витрините, го разпознавам на мига като подарък за човек от списъка. Дали сега, или при следващо минаване от там, ще се отбия, и ако цената ме устройва, ще го взема. Алтернативата ми ли? Притисната от времето в последния момент да се нахвърля на каквото и да е в магазин с беден асортимент и цени „ за богати”. А удоволствието да си готов с подаръка отрано е голямо. Имаш чувството, че си спестил не само време, а и ти е излязло без пари.

Намаленията

Намаленията са хубаво нещо. Толкова хубаво, че се случват само 1-2 пъти в годината, заради което трябва да подхождаме към тях с уважение. Лошото на намаленията е, че идват, когато сезонът си отива. А на мен не ми е драго да си купувам зимно яке, когато от зимата остават още месец-два. Но дотук с лошото на намаленията! Хубавото им е, че по тяхно време цените пеят нова песен. Хващам етикета, виждам знак за „50%” и ме обзема еуфория. Освен ако не съм държала този етикет 2 седмици по-рано, и не съм наясно, че на „онази рокля за 40 лв., дето й се каня втора седмица”, са сложили 2 нови цени – „стара” за 60 и „нова” за 30. Е, все пак не е 40. Не е и 50%. Но си е намаление, нали? Тук е моментът и за друга удивителна! Старая се да пазарувам от намаленията само нужното! Тениска за 4 лв., лятна рокля за 12 лв., пуловер за 8 лв. може и да звучат добре, но само за да пълнят гардероба ми… Н-н-не, не е разумно…

Без дрехи, които трябва да се носят с етикета!

Ами това са онова яке за 1400 лв., онези ботуши за 900 лв., онази тениска за 80 и какво ли още не. При условие, че на пазара има еквиваленти поне за половината от тази стойност, защо да бъдат точно тези?! Заради марката? А ще оставите ли етикета, така че да го виждат всички? Я по-добре се разходете малко.

На разходка сред по-евтините марки

На това му казвам – „за акъл”! Когато се надигне някоя модна вълна, тя се разплисква навсякъде около вас. На някой да му направи впечатление, че по витрините на почти всеки магазин тази зима имаше плетени рокли? Само че едно е плетена рокля за 199 лв., друго е за 29 лв, нали така? Мъдрото на разходката сред по-евтините магазини е, че ви идва като опресняване на паметта по-късно. Така че, когато тръгнете на тур сред скъпите витрини, ще си кажете „рокля за 200, хм, ама ги има и за 30”, и тези 200 лв. ще ви свидят повече от друг път.

По-семплото е винаги модерно!

Това е най-простото правило, което трябва да се има предвид, когато се пазаруват дрехи. Да се пазаруват по-семпли дрехи е гаранция за по-честата им употреба – нали искате да си ги носите повече от един единствен път? Тях можете да си ги носите и по изключително специални поводи, а щом ги аранжирате с по някой различен аксесоар, ще стават всеки път различни. Защото онази уникална рокля, след която всеки ахкаше онази вечер, вече я запомниха! А вие не искате да си шушукат зад гърба ви, че носите все едно и също!

Новото да пасва на старото!

Велико правило! Преди да тръгнете към касата на магазина, помислете си в какви съчетания с останалите дрехи в гардероба ви ще можете да носите новата покупка! Не е нужно заради едната нова риза с уникален цвят да купувате и специална пола, единствен по рода си шал, точно-този-цвят обувки и неща от този род. Все пак купувате само-нова-риза! Не сте се чудили в какво да се забъркате два дни по магазините!

И пазарувайте сами!

Никакви сумтящи от нетърпение съпрузи или приятелки с бездънни джобове! И двата типа само биха ви довели до необмислени движения – ще бързате да приключите с пазаруването, само и само да се махнете от там, при това, без да излезете с празни ръце от магазина.

Такива ми ви работи… Достатъчно е да ме видите, как пазарувам в един-единствен магазин за дрехи, за да забележите, че често не спазвам повечето от написаното горе. Но за какво ни служи иначе добрата равносметка след хубави покупки? Би трябвало след всеки пробив в умната стратегия да ставаме по-мъдри следващия път. Дано! Това не са съвети за пестеливо пълнене на гардероба, а начини да сме доволни от всяка нова придобивка, без чувството, че можехме и да я нямаме.

Снимка: Razvan / www.istockphoto.com

публикувано в сп. „Грация“, април 2011

Един ден на „Многоръката”

 Часът е „малко преди седем” – чувствам този факт в съня си, който с наближаването на утринта става все по-неудобно плитък. Възглавницата става неудобна, завивката е ту гореща, ту липсваща около мен, а звукът за алармиране на телефона ми е грозен, заради което се явява страшно силен стимул да го изключа още в този миг. Подпирам се на лакти, премигвам с тежките клепачи и мразя снощното си Аз. Защо не легнах рано, след като мъжа ми още е в командировка, децата бяха кротки и заспаха преди 9, бях вече сготвила за днес и бях решила да не мисля повече за презентацията? Не биваше да гледам телевизия до два, а после да се лутам в чужди блогове в очакване умората ми да се разбере приятелски с напрежението, след което безапелационно да заспя. Сега е твърде късно да се порицавам – ще нося кръста си поне до вечерта. Проблемът е, че този ден е много важен, затова минутите от него са ми ценни: протягам се и непоколебимо се изправям!

Измивам се с оживеност, която ме разбужда без остатък, минавам покрай стаята на малките, събуждам ги и тях и влизам в кухнята. Правя сандвичи, приготвям фрешове, поднасям чинии и бърша детски носове – чувствам се полуробот от женски род с наченки на разсъдък не на място. Мисля си за предстоящия ми бизнес ден и сутринта ми става неприветлива, макар че всячески налагам дисциплина да се наслаждавам само на красивите си и добри деца.

– Хайде, миличка – подканям малката си дъщеря. – Дъвчи по-бързо и не се разсейвай!

Какво ще стане, ако също хапна от това? И без това след малко съм на кратък фитнес (да ме попита някой, и това защо си причинявам в сутрин като тази). От друга страна го заслужавам този залък, не е фатално калоричен, полезен е, щом храня с него моите деца… Хм, не, отказвам се! Не ми се мисли, че цялата ми тренировка ще топи калориите от тази хапка!

Приготвям дрехите на малките, изчаквам ги да се нахранят и… За малко да забравя! Хващам телефона и звъня на майка ми, без да се притеснявам, че часът е ранен, защото явно не мисля трезво още. Напомням й, че ми е обещала да ги вземе от училище, защото се очаква да се забавя в офиса, а татко им си идва чак утре вечерта! Дори не осъзнавам, че от втората минута вече си говорим нашироко все за „важни” работи, докато фатално закъснявам! Поглеждам лака на ноктите си и изпитвам нещо средно между силна гордост и разумно удовлетворение. Френски маникюр, уж нищо специално, но подчертава професионализма и стила ми. Омъжена, с две деца – не търся изпитания, родени в провокации от външния ми вид. Не подозирам, че с апела си за спиране на разговора, ще стимулирам мама да ме уверява, как се гордее с мен, въпреки че нищо не разбирала от работата ми, как ще се справя днес, защото ще ми стиска палци и безкрайно ме обича. Ако съпругът ми бе тук, той щеше да ми каже кратко „Просто знам, че пак ще ги разбиеш!” и с това да се приключи мотивацията. Но него го няма и още не знам, че в този миг ми пише sms с тези думи, затова ми се налага да изслушам майка ми до край и с всяка нейна фраза да изпитвам все по-силното желание да съм дете отново и думите й да обръщаха света за мен. Помагам на децата с обличането, приготвям се и аз, докато паралелно вече слушам истории за знаменити личности, които са се борили и справяли с трудности на младини, и ставам нервна, и ставам силна, и в мен се ражда някак тази многоръката, която ще се справи с всичко днес. После откарвам децата на училище, желая им приятни часове и продължавам този ден, за който едва довечера ще мисля с удовлетворение.

Наближава осем. Вече съм във фитнес залата. Дори се чувствам по-добре, някак мобилизирана, въпреки че удоволствието ще бъде кратко и повече за тонус в началото на много тежък ден. Двадесет минути велоергометър, серия коремни преси, вдигане на гирички петнайсет пъти. Според майка ми, ако спра цигарите напълно, дори във фитнеса ще бъда по-добра. Но само аз си знам какво ще стане после – ще поведа война с килограмите, които неизменно ще кача. Дали да не помисля за допълнителна диета, с която да се справя и с това? Още серия коремни преси, упражнения за гръб и за бедра… Възможно ли е онази дама в дъното да вдига гиричките с по-голяма лекота от мен? И пак се хващам, че мислено прехвърлям презентацията, но вече се усещам по-различна. Спокойна съм по свой си начин, даже тръпна от възбуда, че съм наистина достатъчно добра, макар и често да забравям този факт. И че най-накрая тежестта в корема ми ще свърши, преди да се е свършило с мен. Още само серия за стегнати бедра, а после и последен велоергометър, следва душ, обличане в неотразимата ми тъмносиня рокля, която купих онзи ден специално, и която прави тялото ми да изглежда по-стегнато, а мен – по-категорична, и после…

После часът е девет. Забързано тичам към колата си. Кафе в движение, грим по светофарите (понякога задръстването е благоприятно за добрия външен вид) и вече съм в офиса. Някои от колегите тепърва се събуждат, други обсъждат снощни преживявания и епизоди от телевизионни сериали, трети планират партито довечера, което ще се състои, както е замислил шефа, но само ако очаровам новите клиенти днес. Никой не ми помага, явно няма по-добра от мен. След час пред страшно много хора ще разкрия резултата от двумесечния си усилен труд. И аз все повече усещам, че треперя и ме е яд на себе си за тази слабост, макар че никой тук не подозира, колко ми е зле. Последен поглед върху презентацията – добре е, че го правя, защото забелязвам грешка, след коригирането на която сякаш дишам по-добре. И която пак едва ли някой щеше да открие.

Има нещо много сбъркано при мен! За всички тук съм страшно амбициозна, при все това – сухарка някаква, щом предпочитам да се прибирам вкъщи, вместо да излизам вечер с тях. А всъщност съм излишно педантична, обичам работата си и не копнея да израствам повече в тази фирма. Отмина времето, когато можех да заложа само себе си за кариерата – сега съм омъжена, с две деца, т.е. поставям нещо друго на онова заветно първо място в живота си. Макар че често онова на втората позиция ме кара да загърбвам първото, за да работя до среднощ в стремежа да докажа колко съм лоялна. А лоялността към близките? Те винаги ще ме обичат и ще ми прощават – чак чувствам гадене от мисълта, че злоупотребявам с търпението им често. „Никога повече!”, за пореден път си обещавам и чувствам сила от това. „Просто знам, че пак ще ги разбиеш!” пристига с sms в последния момент и в главата ми започва да звучи безгрижна песен с този текст: „ще ги разбиеш, ще ги разбиеш, просто знам това”…

Презентацията минава меко казано страхотно! Разбира се, клиентите са възхитени от идеите ми, аналитичния ми план и… мен самата. Къде ли другаде биха попаднали на толкова способна дама, която да познава техния продукт, очакванията им и клиентите им по-добре! Естествено, че шефът е доволен! Да кажем, че прекрасно знае, колко съм добра, но с хладината в отношението си демонстрира, че би било добре да не навирвам нос. Това не пречи да продължавам да се мотивирам да съм все така отлична занапред. Чак се чудя аз ли съм това или не съм съвсем онази, за която кариерата не означава нищо. Ами… Нищо е.

Часът е пет, краят на работния ми ден – дотук с амбициите за днес. Ако бях така неотразимо многофункционална, нямаше да се възползвам от услугите на майка ми да прибере децата от занималнята сега. Но успехът на деня ме мотивира да похарча едно полу-обосновано състояние за нова рокля за довечера, която допреди минути мислех, че ще се си спестя. Не съм тотално придирчива, подбирам нещо стилно от любимия си магазин, като отново преценявам как ще ми върши работа по доста поводи и ще се радвам да се виждам често с него занапред. Дори приключвам бързо с покупката си, нищо че към нея включвам също нова чанта и бижу.

Защо покупките „за мен” ме карат да изпитвам, освен типичната наслада, и малка доза провинение? Изгубих ли навика да бъда както в миналото идеален егоист? Семейството ли промени нещата? Децата ли? Всъщност, мисълта не ме подтиска никак. Живея собственото си съществуване, това съм аз, харесва ми! Не съм притисната от липсата на средства, не съм обезсърчена от неперфектни дупе и бедра! Щастлива съм, че имам всичко, за което съм мечтала, защото съм го постигнала сама! Щастлива съм, че съм обичана, желана, талантлива и неотегчително добра. Какво пък! Добра съм в работата, но не го ли знаех още сутринта?! Летя от радост, че се връщам вкъщи, че до минути ще разплаквам майка си от гордост и че ще радвам хубавите си деца с това, че съм при тях и съм усмихната. Разходка в парка, после хубава вечеря, която доста умно сготвих още снощи, приказка за лека нощ и последни приготовления за партито с колеги и клиенти. Децата вече спят, а майка ми ще бъде с тях докато се прибера.

Часът е девет вечерта. Викам си такси и вече съм отдавна закъсняла. Шефът ми пак ще има повод да покаже, че не е тотално възхитен от мен. Не ми е никак притеснено даже. Естествено, съм пак неустоимо секси, оглеждам се в погледите на десетки хора, които само подминавам в този клуб. Имам повод да празнувам, уж чаках този миг с нетърпение от месеци насам, но приключването на проекта ми носи само слабо удовлетворение, или съм просто смачкана от толкова емоции – не знам. Естествено, че утре пак ще бъда уморена, ще стана трудно и ще съжалявам, че съм била до късно някъде, където тялото ми се е чувствало перфектно, но не би копняло да се озове по своя инициатива пак. Остарявам ли? Помъдрявам? Или се вземам за самозабравяща се трезво-мислеща жена? Сега копнея за поредното си щастие. Да се събудя утре, да нацелувам малките, да си почина малко… в офиса… както някога се случва на всеки бял човек. Някак да избутам времето до късния следобед, когато ще се върне любимият ми мъж, ще приберем децата вкъщи заедно и ще си разказваме надълго и широко за изминалите дни.

Прибирам се вкъщи само малко уморена. Краката ме болят, ушите ми бучат, но мозъкът ми е претръпнал вече, за филми и за блогове не разрешавам мисъл да ми мине през ума. Бленувам за възглавницата си, почивен ден, изключен телефон и още много работи, символизиращи спокойствие. Това бе само ден от моите – така забързан и богат, успешен и все пак размечтан за нещо повече. И всичкото това съм аз – гордо, разумно, резултатно и съвременно младо момиче, наближаващо 40-те.

Снимка: Razvan / www.istockphoto.com

публикувано в сп. „Грация“, март 2011

14 начина да кажеш „обичам те”!

Често казването на „обичам те” изисква толкова никакво усилие, че не се замисляме, как го произнасяме по навик или направо го спестяваме понякога, защото то се подразбира. Да бъдеш романтичен е присъщо на началото на връзката, а после, когато пак сме по-заети със света около нас и вече сме си свикнали един с друг достатъчно, е трудно да поддържаме сантименталност и любовен маниер. Като жени сме го превърнали в стандартен отговор при получаването на подарък или приемането на букет цветя, но колко често го произнасяме отделно и без повод, колко от нас загърбват егоизма си и изразяват себе си като доказват любовта си всеки ден?

Защото любовта не е единствено това, което произнасяме, а онова, което заявяваме с жест. Да изречеш без думи любовта си отнема неведнъж по-дълго време и означава често много повече, понеже зад безмълвното „обичам те” не съществуват само думи – то е тържествуване на спомените, на забавните моменти заедно, на историята на връзката ни, на това, което крие само сълзи в паметта ни, на онова, което ни събира, на надеждата, че утре пак ще бъдем заедно. Малкият жест е в пъти по-значим от щедрия подарък, защото най-хубавият начин да споделиш „обичам те” е да го покажеш с най-простите, най-всекидневни и изглеждащи на първи поглед маловажни начини. Кои са те ли? Ами, толкова са много, че тук ще пробвам да събера само най-лесните от тях, а на вас оставям възможността да ги развиете по женски и по своему.

За всички, които истински обичат не само в този ден в годината, за хората, които нямат нужда от 14 февруари, за да бъдат романтични: Можеш да кажеш с жест…

1. „Обичам да те изненадвам!” Спонтанността е най-големият приятел на всяка близост. От една страна тя прави връзката по-жизнена и колоритна, от друга не допуска да зациклите в еднообразие и отегчение един от друг. Бъдете непосредствени до крайност! Пресъздайте първата си среща! Тръгнете на неорганизиран уикенд надалеч или дори в хотел във вашия град! Излезте внезапно на разходка в полунощ, дори навън да трупа сняг или да пръска дъжд! Свалете песни и ги запишете върху диск за да ги слуша той в колата! Разпечатайте му виц или пък статия, които сте прочели в интернет! Затоплете хавлията му на радиатора докато той е в банята! Купете си нова рокля или секси бельо и му направете ревю. Подарете му подарък на вашия рожден ден, на рождения ден на детето или на този на майка му.

2. „Обожавам близостта ти!” Докосвайте ръцете си, докато гледате телевизия, разхождайте се за ръка. Няма значение на каква възраст сте вие или вашата връзка, както нямат възраст уважението и любовта. Щастливите двойки обичат да показват принадлежността си един към друг, обичат да доказват, че са заедно, вместо само да разказват на околните, че са чудесна двойка. Демонстрирайте привързаност. Правете му комплименти пред близки и на публични места. Флиртувайте, както по времето, когато още не бяхте двойка. Носете тениските му, дори и боксерките му върху бельото си вместо пижамата си нощем. И се целувайте по-продължително, поне 10 секунди!

3. „Аз помня!” А ако не можете да помните, записвайте си! Не забравяйте никога годишнини, рождени дни (включително на членове на неговото немалко семейство) или други поводи за празник. Повечето двойки и семейства от един момент нататък отразяват малко дати в календара си за весели наздравици. Вие си създавайте все повече и само свои. Празнувайте оставащите понеделници до лятото например, годишнината от живота в новото ви жилище, идеята да имате дете.

4. „Всеки миг с теб ми е скъп”! Лягайте си по едно и също време. Съвсем както в началото на връзката си, когато всеки интимен момент е бил от такава важност за вас като двойка. Ставайте заедно сутрин, независимо че някой от вас тръгва по-късно за работа или има почивен ден. Закусвайте заедно или си помогнете взаимно да се приготвите и да тръгнете навреме.

5. „Искам те!” Не се колебайте дали да си поискате целувка или прегръдка. Споделяйте очакванията си за близост. Не се надявайте партньорът да чете непроизнесените мисли. Бъдете толкова открити и така напълно честни, както бихте искали и той да бъде с вас. Бъдете себе си.

6. „Ценя времето ти!” Заместете го. Не, не с някой друг, а поемете ангажиментите му. Поемете домашната работа, която той така ненавижда да прави, нищо че може да изглежда „мъжка” или да не е трудна за него въобще. Започнете от днес, без да споменавате нищо пред него. Измийте чиниите, хвърлете боклука, дори когато това е неговият ред. 

7. „Грижа се за теб!” Изненадайте го с чаша чай с мед и лимон или горещо какао късно вечерта, може и с прясно изцеден сок от грейпфрут сутрин. Жестът не е единствено в изумлението, което ще поднесете в такъв момент, той подчертава грижата, която полагате за него, за да се отпусне от натоварения ден или да започне сутринта си с повече енергия. Ако пък някой ден той наистина има нужда от своя допълнителен час сън сутринта, пригответе своите дрехи и неща от предишната вечер, така че да се облечете и тръгнете за работа, без да го безпокоите. 

8. „Искам да знам, че си добре!” Проверявайте се през деня – това не означава обезателно, че си досаждате. Обадете му се дори единствено за да го чуете. Ще разберете, как минава денят му до този момент, ще бъдете подготвени в какво разположение ще бъде той евентуално при прибирането си, за да бъдете подготвени да го посрещнете и вие подобаващо. 

9. „Зачитам те!” Без значение, колко сте заети или уморени от деня, вечерята ви заедно е задължителна. Тя е начинът да си покажете, че държите един на друг и уважавате традициите си. Може да е по-късна, може да не е претенциозна, но трябва да е всеки път съвместна. Споделяйте мечтите си периодично, защото често намеренията и желанията търпят обрат. Изслушвайте го. Не го прекъсвайте.

10. „Ти си по-важен от всичко!” Никога не заспивайте сърдити. Избършете праха от думата „извинявай”. Използвайте я винаги, когато знаете, че сте го наранили или че не сте били напълно прави. Простете, забравете! Спрете да напомняте за стари грешки и разочарования. Кажете си спокойно „лека нощ”, най-добре с прегръдка и целувка. Това означава, че държите на връзката помежду си.

11. „Привързана съм към теб!” Напомняне за вас. Изпратете му електронна картичка или sms без причина. Оставете му бележка в колата, в гардероба или в хладилника. Обадете му се в офиса преди важна презентация, за да му кажете, че се гордеете с него, че сте щастлива, че го имате до себе си и че той е толкова неповторим! Напишете признанието си в любов върху пясък или сняг, върху запотеното стъкло в банята. Не просто „Обичам те”, а „Обичам те, Викторе” (ако той се казва така) – по-силно и персонално е.

12. „Ти си най-добрият!” Бъдете неговият най-голям почитател, неговият най-ревностен фен. Ако търсите неща, които той не прави както трябва, винаги ще ги намерите. Ако търсиш такива, който той прави добре – също. Зависи какво търсиш. Не го сравнявайте с никой друг. Кажете му че го обичате и че това наистина го чувствате. Кажете му защо. 

13. „Уважавам интересите ти!” Подкрепяйте го в заниманията му или покажете интерес към тях. Оставете го да гледа мач или пък екшън, без да коментирате, че скучаете от този факт. Отидете в кухнята или излезте да напазарувате. Пригответе му нещо вкусно, купете му бира, сервирайте му по специален начин! 

14. „С теб светът наоколо е по-красив!” Светът наистина е хубав, но забелязваме това единствено когато на душата ни е хубаво. Затова, признанието, че виждаме разликата, означава много за нас, за връзката ни, за партньора ни. Покажете му дъгата, докато пътувате; самотното дърво, отрупано с листа; тъжното коте на перваза на къщата отсреща. Заведете го до някоя витрина по време на разходката ви, посочете отражението на двойката ви и кажете „Виж, това сме ние”!

Снимка: Spanishalex / www.istockphoto.com

публикувано в сп. „Грация“, февруари 2011

Честита 2011 – 11 правила за успешна година

Сигурно всяка нова година за вас започва по този начин – пожелавате си здраве, щастие и късмет, и разчитате на времето да сбъдне всичко. Но до кога ще вярвате, че някой друг е в състояние да бъде отговорен за вашето благополучие? Време е да вземете нещата в своите ръце, а 2011 изглежда като една чудесна година, която да прекарате в добро разположение на духа от началото до края й. Предлагам ви 11 правила, за да я направите още по-успешна!

 

1. Подредете около себе си. Установено е, че хаосът товари мисълта на хората повече отколкото те предполагат, а редът отвън допринася за вътрешно спокойствие. Може да ви се струва трудно да подредите дома или бюрото си, но не сте ли забелязали, че разхвърляната стая има тенденция да става все по-разхвърляна, а подреденото бюро се стреми да остане в този добър вид по-дълго? Направете го със замах. Изхвърлете вещите, които никога не използвате, както и онези, които са счупени, скъсани или пък пазите единствено от сантименталност. Поставете се на мястото на чужд човек, който не ви познава въобще, но трябва да реши дали даден предмет би вършил работа на него, за да го задържи. Оставете възможно повече голи повърхности, освободете духа си!

 

2. Изхвърлете неприятните хора от компанията си! Като започнете с прочистване на списъка с имената в телефона си, продължите с ограничаване на контактите с негативни хора в офиса, и завършите с елиминиране на задължителните си присъствия в досадни компании на далечни роднини. Между другото, това с телефона ще ви достави най-голямо удоволствие, да не говорим, че няма да обиди никого. Ще бъдете изненадани от факта, колко номера на хора, които не сте виждали и чували от години, има там, колко от тях ви навяват единствено неприятни емоции, и освен че не съществува голям шанс да ги срещнете нарочно в бъдеще, нямате и желание случайно да ги наберете. Знаете ли колко удовлетворение носи всяко натискане на бутона „delete”? „Delete contact?” – Yes, of course!

 

3. Планирайте почивките си от сега! Не само идейно, а направо си се ангажирайте сериозно с това – сигурно вече сте чували, че по-ранното резервиране излиза в пъти по-евтино. Е, крайно време е и вие да се възползвате от това! Изберете нови места, нестандартен сезон или пък различна компания. Закачете разпечатки на резервациите на видно място, за да ги виждате поне веднъж дневно. Чувството за сигурност ще ви дава криле да преодолявате всички пречки между вас и тях в бъдещето! А ежедневната мисъл за нещо очаквано с такова нетърпение ще кара шефа ви да се чуди откъде намирате ентусиазъм всеки ден!

 

4. Погрижете се за себе си. Първо здравословно! Чуйте се с личния си лекар и заедно направете график на всички важни изследвания и прегледи за цялата година – кръвна картина, ЕКГ, препоръчителни ваксини. Не пропускайте прегледите при мамолог и гинеколог. Спортувайте! Независимо, дали това ще бъдат няколкото часа във фитнес залата два пъти седмично, или ежедневна разходка, слизайки 2 спирки преди офиса. Изберете си движение, в компанията на което ще се чувствате удобно – дори само заради мисълта, че то е с ключово значение за вашия тонус, подсилва имунната система и поддържа тялото в по-добра форма. Изберете си хранителен режим и го спазвайте. Не диета, с която ще се ограничавате до непрестанен глад или заради която ще изпитвате вина, че системно нарушавате. Нека бъде балансирано хранене, новата ви философия на масата, която от време на време ще ви позволява и заслужената шоколадова глезотия вечер!

 

5. И задължително се поглезете! Кога беше последният път, когато поставихте себе си и нуждите на собственото си тяло на първо място? Погрижете се да отделите време за масаж поне веднъж на 2 месеца, процедура за лице или пък нокти. Палете си свещи с аромат на лавандула всяка вечер. Разхождайте се по пижама до последния момент вкъщи. Излежавайте се до обяд поне в един почивен ден от седмицата. Не пропускайте и да си купите поне една красива дрешка или аксесоар на месец. Така де – кой друг би ви възнаградил за проявеното усилие да се погрижите така добре единствено за себе си!

 

6. Развивайте се! Можете да се концентрирате върху една сфера на развитие или няколко! Имайте предвид, че усъвършенстването на умения ще ви вдъхновява за повече, а ако прекъснете някое от тях, това няма да повлияе добре на самочувствието ви. Какво ще кажете за експериментирането с нова рецепта всяка седмица, или хайде – на всеки 2 седмици! Какво стана с усъвършенстването на английския, за което преди 3 години спряхте да си обещавате, че ще се заемете след Коледа? Колко време ще оставите боите за рисуване върху керамика да отлежават в шкафа в коридора? Или пък ще отлагате създаването на собствения блог?

 

7. Задълбочете приятелствата си! Естествено онези, за които бихте казали, че определяте като съдбоносни! Не забравяйте, че не броят на приятелите е от значение, а качеството им! Необходими са ви не повече от 10 минути, за да изпратите 2 изречение по мейла, или за да се обадите на приятелка по телефона. Споделянето ще изпусне напрежението – независимо дали ще го направите, докато пиете първото си кафе в офиса в очакване ан важна среща, или след като сте приключили с вечерята си вкъщи. Хей, а защо не станете инициатор на традиции – кино вечер с половинката си всяка сряда, кафе с приятелки в събота следобед, или дружно приготвен домашен обяд в неделя с приятели. Какво стана със срещата на класа ви? Защо не организирате следващата вие?

 

8. Задължително четене и писане! За удоволствие! Купувайте по една нова книга на месец. Минимум! Може и да нямате навик да четете, но ще откриете колко по-бързо минава времето в пътуване с тролея, колко по-сладко заспивате вечер, или колко по-нетърпеливи да довършите романа се събуждате сутрин. Експериментирайте с нови стилове, включете в списъка си някоя книга за психологията на общуването, но не се измъчвайте да довършите започнатата класика до край, ако тя не ви вълнува подобаващо. Нито ще бъде градивно за вас, нито е добре за автора! Започнете да пишете дневник! Може да е в тетрадка или на файл на лаптопа. Може да е дневник на семейството ви, на децата, или личен. Вписвайте подробно или не чак толкова аналитично всеки миг от изминалия ден, който днес определяте като неповторим. След време ще бъдете поразени от факта, колко малко спомени отдавна бихте забравили, ако разчитахте единствено на паметта си.

 

9. Говорете на различни теми. Не сте ли забелязали, че напоследък разговорите с приятелите ви неизменно все клонят към проблемите ви в работата, а диалозите в офиса изчерпват резюмета на изминалия уикенд или предходна вечер вкъщи. Не само вашата компания се чувства уморена от слушането на обичайния отчет, но самата вие се нуждаете от развод по бърза процедура с този вид сюжет. Не ограничавайте интересите си, не потискайте личността си с рутина, не досаждайте на вашите контакти. Говорете за амбициите си, обсъждайте идеи за нестандартно прекарване на празниците, анализирайте интересни филми или книги. Не само ще разнообразите срещите с обичайни хора, но и нехарактерно ще възнаградите себе си със самочувствие.

 

10. Приемете, че не сте съвършени. Навярно и вие сте от онези, които губят търпение в различни ситуации. Дразни ви чакането на градския транспорт или престоите в задръстване на светофара. Дразни ви шефа, който ви дава спешни задачи в края на работния ден или майка ви, която ви занимава по телефона с неща, които могат да почакат уикенда. Погледнете ситуациите от другата страна – колкото и да се ядосвате, за много неща не можете да направите нищо. Нито можете да разчистите улиците от автомобилите с един пътник, нито да организирате времето на шефа си по-добре. Нито е задължително да правите шоколадова торта с професионална безгрешност, нито можете да бъдете вечно в добро настроение вкъщи след напрегнат ден. Нямате нужда да бъдете перфектна. Лапнете дъвка или бонбон за смучене в такъв момент – възнаградете себе си, че сте една съвършена средностатистическа жена, която се наслаждава на наполовина пълна чаша, вместо да губи време в яд, че чашата не е пълна до горе!

 

11. И затворете страницата! Загърбете миналото, което ви тежи – неуспех в начинание, разпаднала се връзка, неприятен момент в работата. Сега си мислите, че няма да го забравите цял живот, но не бихте позволили да ви тежи като камък на врата и да ви пречи да опитате отново! Приемете факта. Край на самообвиненията, на депресията, на мисленото пътуване към ситуации, които биха повлияли на развитието на нещата в миналото, ако ги имаше. Не е никак лесно, но е полезно. Миналото не ни принадлежи, но от нас зависи как ще се наслаждаваме на бъдещето. Освен това, когато спрете да обръщате глава назад, ще бъдете в състояние да вървите по-уверено напред.

И не забравяйте, че животът не е безкраен низ от затруднения, които трябва да преодолеем, а е поредица от малки мигове на щастие и удоволствие. Престанете да се притеснявате и да изисквате от себе си съвършенство – в края на годината никой няма да поиска бележника с оценки, никой няма да ви награди за принос. Вземайте наградата си всеки ден! Собственоръчно!

Снимка: g_studio / www.istockphoto.com

публикувано в сп. „Грация“, януари 2011

Еволюция на „най-добрата ми приятелка“

Тя е до мен, откакто мога да споделям игрите и играчките си с някого, в училище стоим една до друга на един и същи чин, споделяме обща квартира докато учим в университета, пием кафе в събота, защото в делничните дни не можем да се вместим в графиците си, разхождаме децата си заедно в парка, а когато вече не работим, живеем врата до врата. Тя е най-добрата ми приятелка. Сменя възрастта и интересите си с моите, мени лицето си край мен с годините. Разчитам винаги на нея. Докато един ден не се разделим.

Дори в по-голяма компания най-добрите приятелки винаги се открояват – споделят еднаква прическа, понякога любима марка дрехи или еднакъв маникюр, имат един и същи стил, изразяват се по сходен начин. Макар че утре, когато приятелството помежду им свърши, ще обвиняват другата в копиране и липса на характерен маниер. Докато са заедно, представят с гордост другата с думите „най-добрата ми приятелка“, а когато обстоятелството на раздялата настъпи, непринадлежността им сменя отношението „любов“ с „вражда“. Всъщност смяната на нейното лице с времето е нещо иначе така нормално. Ние самите разместваме приоритетите си, сменяме интереси, развиваме се интелектуално, еволюираме в общуването с хора. Затова Мария става Нина, после Боряна, Ина, Аделина. Различно име на доброжелател, пред който леем мъката си лесно, и който понякога става наш враг. Важното е, че времето, прекарано в добри моменти прелива в океан и е по-голямо многократно, отколкото моментът, в който връзката ни се разбива в някой бряг.

 

3-6 години

В градината сме в една и съща група. Тя е руса, а аз с кестенява коса, но така ни се иска да бяхме напълно еднакви. И двете носим очила, пеем соло на песните, защото сме най-музикалните. Вървим една до друга, когато ни водят навън, а леглата ни са толкова близо, че понякога държим ръце. Ако на нея й купят прекрасна играчка, винаги казва откъде да ми купят и на мен същата. Ако тя не обича чушки в супата, аз вкъщи вече също не ям. Когато на мен ми се ражда сестричка, настоявам тя да носи нейното име. Баба й пък кръщава на село теленце на мен. Не сме приятелки вече, когато тя започва да играе и с друго момиче от групата.

 

7-11 години

В училище стоим на един и същи чин. Имаме еднакъв успех, стискаме една на друга палци при изпитване, подсказваме си при контролно или класно, а когато някоя от нас се разболее, другата я посещава вкъщи всеки ден. И двете свирим на пиано. Тя е много по-добра от мен, но аз й се възхищавам, защото е упорита, а аз свиря само под надзора на баща ми и често с много рев. Можем да играем с часове с куклите – ту у нас, ту у тях, и винаги сме толкова заети, че не губим време дори да хапнем залък хляб. Мразим другите приятелки на другата, тайно се съревноваваме с тях, караме се често двете, и се заставяме да се избираме измежду всичките. И по този начин в страстта си живеем в постоянен страх. Разделяме се от глупост и от ревност – аз съм влюбена в едно момче и тя много страда от това, тя пък поддържа все по-здрава връзка с братовчедка си и аз не мога да го понеса.

 

12-19 години

Училището все по-малко ни вълнува. Въздейства ни музиката и любовта. Знаем повече една за друга, отколкото родителите ни за собствените си деца. Учим често заедно у нас, решаваме задачите, които тя поиска, защото ходи на уроци, където времето за нищо не достига. Завиждаме си тайно – аз съм по-слаба, тя пък е по-красива, големият й брат учи в чужбина, а аз съм по-свободно възпитавано дете. Но дори и в тази връзка не разбирам, защо открадна моето момче?

 

20-26 години

Живеем в една квартира, съобразяваме се една с друга и понякога споделяме един бюджет. Посещаваме различни университети, но на купони ходим заедно, каним се на гости при родителите ни в родните ни градове. Заедно обмисляме стратегии за сваляне на гаджета, заемаме си дрехи, пестим пари за кино и рождени дни. Когато тя е болна, аз тичам до аптеката, когато я зареже гадже, страдаме заедно пред празните кутии течен шоколад и сладолед. Но когато карах закъснялата за възрастта си варицела, тя предпочете да излезе с гаджето си, вместо да ми купи едно списание и хляб! Това не сложи край на връзката ни, но следващото нейно гадже ни я прекрати. Забрани й да се вижда с мен, защото сметна, че й влияя зле.

 

27-40 години

Любовта продължава да ни вълнува. Ту едната бърше сълзите на другата, ту другата дава съвети на първата как да се справи с този мъж, това дете, кучето или друг проблем. Обменяме си интересни книги, износваме дрехите на по-голямото дете на другата – въобще, полезни сме си много и ценим приятелството си. Хм, кое ни раздели?! Дали това, че досега не ми е върнала сватбената рокля, с която й услужих преди толкова години? Че мъжът ми хладнокръвно й отказа да назначи повърхностната й сестра фиктивно в офиса си? Или че на изпита на дъщеря ми в гимназията, където беше квестор, тя забеляза, че детето ми допуска грешка, но не направи нищо?

 

40-55 години

Със семейството й сме приятелски семейства. Събираме се по веднъж на седмица, за да се видим, да разменим списания за хобита, понякога летуваме съвместно, не се оплакваме една на друга и не говорим за пари. Подготвям децата й безплатно и продължително за кандидатстудентски изпит по български език, но когато братовчедка й – директор в училище, търси спешно нов преподавател по литература, тя не споменава нищичко пред мен.

 

55-70 години

Възрастта ме е научила, че не бива да споделям с нея всичко. Успехите на внуци и деца, промоциите в супермаркета, рецепти за сладкиши и жълти вестници – това, разбира се, да. Но разправиите с мъжа ми за това, че все отстъпва на брат си в имотните дела, скандалите с дъщеря ми, която с мен общува вечно с нетърпение – да пази Господ, никога! Каним се на кафе всеки следобед, обсъждаме сериали, коментираме съседите от входа, пазаруваме „на едро“ заедно с една обща чанта на колелца. Естествено се скарваме за глупост – не съм й купила такава блуза като моята от магазинчето за лев. Трябват ни няколко седмици, за да се сдобрим.

 

70-100 години

Вече сме достатъчно зрели, за да не се занимаваме с нелепости като ревност и предателство. Важното е децата и внуците да са добре, за да имаме с какво да се хвалим. Караме се постоянно, но за абсурдно дребни работи и бързо си прощаваме. Заедно сме, докато смъртта ни раздели.

Снимка: b-d-s / www.istockphoto.com

публикувано в сп. „Грация“, декември 2010